Прекрасно е в словореда си! Копнежно и искрено!
Дай Боже да си щастлива, да обичаш и да бъдеш обичана , Слънчево момиче!

Животът е не само радост... Понякога тъжните моменти ни "обладат", което в реалността е неизбежно...
Поздрави и хубав ден!

За уникалния шанс да се родим... За невъзможността да срещнем себе си? Няма бъдеще и минало. Времето е единосъщо. Времето е Бог. А Бог е Любов. Единствената реалност. Благодарение на единствения Бог, избрал да бъде погребан в небесата, за да ни дари шанса да бъдем. Равни нему. Богоравни на страданието му. И на Любовта му. Изборът ни принадлежи. И е много личен. Нищо друго няма значение.

Без теб...
сърцето спря
очите затворени
ръцете кръстосани
душата отлетя!

Поздрави!

Благодаря ти за вниманието, Alexiev63!
Слънчев и хубав ден!

Майсторско изпълнение!

Приятно ми е, че се отби! :))
Усмивки и хубав ден ти желая!

Тъжен стих! Следващото да е по-весело!
Б.

В унисон е с моя момент ,womanly ...
Благодаря ти ,пресрасни стихове.

Радвам се, че ме посети! В животът настъпват моменти на меланхолия и тъга... Живот, какво да се прави?... Преживяваме и тъжните и хубавите мигове. Желая на всички хубавите такива, да вземат превес над всичко лошо и да се опитаме да бъдем малко по-добри, наслаждавайки се на красотата, която ни заобикаля!
Поздрави и хубава вечер!

В такива моменти дори тишината ни кара да бъдем още по-тъжни...
Поздрави и от мен, Womanly!
Успешна нова седмица желая на всички!

Да, понякога и тишината ни натъжава... Но това е животът, носещ в себе си и радост и тъга!
Хубава седмица и от мен, с много слънце и усмивки!

Христо Ботев

ЕЛЕГИЯ


Кажи ми, кажи, бедний народе,
кой те в таз рабска люлка люлее?
Тоз ли, що спасителят прободе
на кръстът нявга зверски в ребрата,
или тоз, що толкоз годин ти пее:
"Търпи, и ще си спасиш душата?!"

Той ли, ил някой негов наместник,
син на Лойола и брат на Юда,
предател верен и жив предвестник
на нови тегла за сиромаси,
нов кърджалия в нова полуда,
кой продал брата, убил баща си?!


Той ли? - кажи ми. Мълчи народа!
Глухо и страшно гърмят окови,
не чуй се от тях глас за свобода:
намръщен само с глава той сочи
на сган избрана - рояк скотове,
в сюртуци, в реси и слепци с очи.


Сочи народът, и пот от чело
кървав се лее над камък гробен;
кръстът е забит във живо тело,
ръжда разяда глозгани кости,
смок е засмукал живот народен,
смучат го наши и чужди гости!


А бедният роб търпи и ние
без срам, без укор, броиме време,
откак е в хомот нашата шия,
откак окови влачи народа,
броим и с вяра в туй скотско племе
чакаме и ний ред за свобода!

Мога да кажа само едно нещо - Невероятна си!
Поздрави и хубава вечер!

Поздрави, миличка!

Радвам се, че ме посети!
Поздрави и хубав ден!