Любовта със силата си ме завладява,
затуптява в безумен бяг кръвта...
Наслада тихичко в мен пропълзява,

Животът колкото е коварен и жесток, толкова е и прекрасен, и изпълнен със светлина... Прекрасен е в мига, когато усетиш със сърцето си целия блян и блясък на любовта... Красивата, истинската, чистата и кристална любов, която те завладява...

Какво е да обичаш? Какво е любовта? Съществува ли в нас – истинска или е просто илюзия, желание или плод на нашите мечти и мисли? Въпроси, които се въртят в главата ми, но на които знам отговорите им... Какво да направя, като мисл...

Ти дойде в моето безвремие, дарявайки ме с любовта си, всеотдайността си, нежността си, обичта си... С всичките си чувства и ласки, които са се таили и трупали в теб, в продължение и течение на времето .... Особено и странно се чувствам ...

В душата ти искам да се разтворя,
да опозная всяка частица от теб!.
На копнежа ти - с любов да отговоря,

Ти за мен си всичко,
скрит в сърцето тайничко,
сънищата ми владееш,

Коктейл от моите чувства поднасям ти сега...
Отпий от него, утоли си жаждата на мига...
Почувствай сладостта и силата на любовта,

Мечтая...
Фантазирам...
Жадно диря теб в нощта...

Душата ти –
кристален
извор...

В бялата нощ вървя,
тихо притихнала...
Без глас, без звук и стон...

Цветя посади
в моята душа...
Бял люляк разцъфна,

Заслепи ме ти - с нежна белота…
За мен отвори своята душа...
Покрих се с наметало от мечти...